В предаването “Въпросите” на TV1, съпредседателят на Демократична България Христо Иванов разви тезата за належащата необходимост от създаване на траен политически субект, който да представлява адекватно значителната демократична проевропейска общност в парламента и управлението на страната. Думите му звучат адекватно и вероятно вдъхновяващо за голяма част от хората в нашата общност:
“Необходим ни е стабилен дългосрочен политически субект, който да залага на демократична вътрешнополитическа култура. Не малка група хора да вземат решения, не поредните лични проекти или решения, които се вземат от някое диванче или от някоя стаичка”.
Но колкото и да са съществени думите, те неизбежно носят със себе си и авторитета на този, който ги изрича. И от там произтича доверието в тях. Защото никой не вярва на лъжливото овчарче, дори когато казва истината, нали? Нито пък на Бойко Борисов, когато изрича иначе много положителните думи ”енергийна диверсификация” и “съдебна реформа”.
След два месеца предстоят избори, които няма да бъдат никак лесни за хората, които трайно се чувстват лъгани и предавани от своите “лидери”. Лидери, които след драматичен изборен провал подадоха фалшиви оставки. Лидери, които правеха трикове и исторически компромиси. Лидери, които не пожелаха да издигнат дори собствен кандидат за президент и твърде явно подкрепиха инсталирания от Кремъл и Позитано фалшив герой. Лидери, за които всяка вътрешна критика е равна на предателство. Лидери, с по-ниско обществено доверие дори от Иван Гешев.
Същите тези лидери след два месеца ще поискат отново доверие в аванс. И отново говорят гръмки думи за силна България, за модернизация, за просперитет, за демократично проевропейско политическо обединение. Да, отново в аванс. Поредният аванс. След купища несвършена работа, след невърнати кредити (на доверие).Аз бих им дал своя кредит на доверие, въпреки всички лъжи и разочарования. Има два варианта за това. Първият е известната формулировка “гласувам с отвращение”. Ще има и други като мен. Няма да сме много и е твърде вероятно да е недостатъчно за преминаване на четирипроцентовата бариера за влизане в парламента.
Вторият ще им е много труден. Ама много. Както пее Елтън Джон, “Sorry seems to be the hardest word”. Вторият вариант минава през покаянието и прошката.
Бих дал своето доверие, ако след цитираните по-горе хубави думи на Христо Иванов, последват и други думи. Например:
Допуснахме грешки и съжаляваме за това. Сгрешихме фатално, когато разделихме демократичната общност през 2017 г. и я лишихме от представителство в парламента. Сгрешихме, когато се фиксирахме във вътрешни битки в коалицията Демократична България и се опитвахме да унищожим партньорите си. Сгрешихме, когато се отдръпнахме настрани в протестите през 2020 г. и спомогнахме да изгрее звездата на Радев. Сгрешихме, когато не пожелахме да се борим за спечелване на изборите през миналата година и позволихме други да го направят с нашите собствени послания. Сгрешихме, че влязохме в управленска коалиция с БСП, без да дефинираме неотменимите си приоритети и условията за оставане в нея. Сгрешихме, като се обградихме с лоялни “калинки” и направихме всичко възможно да отблъснем тези, които ни посочваха грешките с грижа. Сгрешихме, когато вземахме решения на диванчета и в стаички, без да питаме партийните си органи и структури…
Сгрешихме. Разбрахме си грешките. Научихме си урока. Няма да ги повтаряме.
Молим ви за прошка!
Да, това е вторият вариант. Готов съм да дам своя кредит на доверие. И няма да съм само аз. И в този вариант ще сме много повече.
Ха дано, ама надали.
А междувременно демократичната проевропейска общност продължава да съществува, да вярва в своите ценности и да търси солидно представителство в управлението на България. И е напът да го дефинира и изгради, въпреки своите ”лидери”, които многократно опропастиха кредита на доверие.
