“Трябваше да слушаме тези, които познават Путин… Трябваше да чуем Политковская, грузинците, балтийците… когато ни казваха, че руският газ има тежка политическа цена.
Санкциите остават, и задълго. Време е за решителност, не за омиротворяване.”
Изречени след повече от 200 дни унищожителна война в Украйна, която по най-варварския начин застрашава достиженията и бъдещето на цивилизования демократичен свят, тези думи на Урсула Фон Дер Лайен се приемат в Източна Европа с тревожна въздишка на облекчение. Да, трябваше. Време беше! И дано да не се спънем отново в наивността, глупостта и преплетените конюнктурни интереси!
Заради безотговорен популизъм и от желание да осигурим благоволението на индустрията чрез евтин руски газ, си затваряхме очите за това, че финансираме сатрапа Путин и неговите планове да нападне суверенна Украйна. В момента сме насочили безкритични погледи към алтернативните азерски канали и сякаш сме готови да си затворим очите пред действията на Азербайджан и натовска Турция за разпалване на нова война в Армения.
Едва отскоро усетил нуждата на Европа от диверсификация на газа, Алиев, с подкрепата на Ердоган, светкавично провидя възможността за осъществяване на неоосманските им планове, включващи завладяването на територията на Армения и асимилирането й в единен мюсюлмански пояс в региона. Политическият елит в Европа е нужно да осъзнае, че азерският газ, също както и руският, има тежка политическа цена, кървава цена и че толерирането на агресивната военна политика на Ердоган ще се обърне и срещу европейските страни. Преговорите с диктатори са отровна илюзия, която ще струва животи, насилие и разрушения.
Влизаме ли в ерата на своеволното прекрояване на държавните граници? Връщаме ли се към мрачните времена, в които силният налага волята си, а слабият бива унищожен? Отново ли надпреварата във въоръжаването на нациите ще определя кой да живее и кой да умре? Дойде ли моментът държавите, водени единствено и само от тесни национални интереси, да обърнат гръб на базисните човешки ценности? На постиженията на демокрацията? И на международния правен ред?
Думите на Фон Дер Лайен дават надежда, че Европа е на пътя на осъзнаването на реалностите. Връщането към базовите човешки ценности, с които и заради които беше създаден, е животоспасяващо за Европейския съюз.
