Вчера авторитетно немско издание информира европейската общественост за “тайна стратегия” на конкретни български политици, осигурили съществена военна помощ за Украйна, която е изиграла ключова роля в развитието на военните действия. Ако спрем дотук, аплодисментите са заслужени и трябва да са силни.
Но нека да зададем и някои въпроси, които будят тревога и отговорите им могат да нарисуват доста по-различна картинка на действителността.
Първият въпрос е как и защо огромни по мащабите си сделки, лобирани (според статията в Die Welt) на най-високо държавно ниво от председател и заместник председател на Министерски съвет, останаха скрити за българското общество и медии. И ако е възможно тези сделки да останат под килима, дали са единствените такива? И дали трябва да чакаме да се появи друг подходящ ПР момент, в който да бъдат извадени частично на светло?
Вторият въпрос е свързан с недоумението, което предизвиква наличието на “тайна стратегия”, която уж трябва да прескочи нежеланието на БСП и Корнелия Нинова да предоставим военна помощ за Украйна, докато самата Корнелия Нинова заема поста на министър на икономиката? Липсата на каквато и да е видима логика в подобно действие, изисква подробно обяснение на невидимата такава.
Третият въпрос е най-съществен, защото отговорът му определя изцяло същността на действията на Корнелия Нинова, Кирил Петков, Асен Василев и всички свързани с “тайната стратегия”. Къде отидоха парите от тези сделки?
По същество, да продадеш на богати съюзници жизненоважно въоръжение, с което разполагаш в точния момент, е правилно действие. Ние разполагаме с оръжието, те разполагат с необходимите средства, заедно помагаме на приятел. Това се нарича съюзна солидарност и наистина заслужава адмирации. Фактът, че сме го продали, а не сме го дарили, вкарва някаква горчива нотка в цялостната картинка, но горчивината идва повече от факта, че вероятно не можем да си позволим да го подарим по чисто материални причини. И намесата на богати съюзници прави процеса възможен. Затова са съюзниците, нали?
Други не толкова заможни икономики дариха стари съветски оръжия, срещу което получиха от същите богати партньори модерно въоръжение. Разликата в подхода не е съществена, докато не стигнем до въпроса какво направи българската държава с парите, получени от оръжейните и петролни сделки. Използва ли ги за превъоръжаване и модернизация на армията? Използва ли ги за диверсификация на енергийните доставки и пълно елиминиране на зависимостта на българската икономика от руски енергийни източници? И ако правителствата на Корил Петков и Румен Радев бяха го направили, дали това щеше да остане скрито от българското общество?
А дали не е възможно тези сделки, осъществени с активното съдействие на министър председателя и неговите министри, да са останали просто в графата “да ударим кьоравото”, да вземем едни бързи пари и “кой от къде е”?
И какво, за Бога, се случва с онези 14 самолета Су-25? Продадени ли са? Налични ли са? Да бяха мобилни телефони, да се чудиш къде може да си ги забутал и да не си спомняш дали и кога си ги продал. Ама самолети…
Тези въпроси са достатъчно важни, за да бъдат зададени от трибуната на Народното събрание и ние призоваваме народните представители от всички парламентарни групи да не оставят темата да бъде заметена под килима и да бъде използвана само като политически ПР преди избори.
