С всеки изминал ден е все по-трудно да се постига съгласие, защото противоречията в обществото ни станаха прекалено много, за прекалено кратко време.
Има ли го, няма ли го?
Първо се разделихме по отношение на Ковид – „има ли го, няма ли го?“. Страхът от неизвестното изби или в пълно отрицание, или в пълно приемане. Това доведе до пълен отказ да се чуе противната страна и до пълен отказ да се отговаря на въпроси. Едни други се набеждавахме и обиждахме, защото емоционалността взе превес.
Почти веднага с това се постави въпросът за свалянето от власт на ГЕРБ. Стискаха се юмруците на революцията, издигаха се лозунги и всеобщото недоволство от явно компрометираното управление, продължило 12 години се изроди в много индивидуални претенции за спасители. Появиха се нови партии, нови проекти, нови лидери и всеки се надпреварва да покаже желание за промяна. Преминахме през един, два, три избора и за момент повярвах, че демокрацията е намерила път, но уви… Отново се разделихме на демократи, социалисти, фенове на Слави, лонабита и т.н. Отново емоционално, отново разделителна линия.
Нов конфликт
Темата за Ковид постави, нов конфликт – ваксините. „За или против“, кой може да каже? Конспирации, приемане, еуфория… Поредната тема, просто за да се скараме… Отговори няма.
Тихо зад ъгъла се прошепна за членството на Македония в ЕС. Поредната тема, върху която се упражняват политиците и поредният конфликт в обществото. Леко подмитана под килима от другите проблеми, тази тема ще избие в един доста суров момент и в условия на липса на здрав разум ще се хванем за гушите пак. “Следва продължение…”
Докато всичко това се случва само за 2 години, избухна война, ейй тук, до нас. Ако някога съм взимал позиция в живота си, тя винаги е била на страната на правото. Всичко, което нарушава държавния правов ред или международния правов ред за мен е неправилно. Всичко друго е просто оправдание в една или друга посока, която изконно е без смисъл, ако държим на обективното право. За какви писани правила на поведение говоря аз, когато обществената кръв ври, когато търпението се е изчерпало някъде по пътя до тук.
Разбира се, мога да продължа с още поне толкова теми. И за объркването в младите, амбициозни българи, работещи на светло в родината и разочаровани от ДБ, ИТН, ПП и прочие. И за абсурдното поведение на неспособните лидери на ДБ, подаващо-неподали оставка, кандидатирали се и останали. И за епопеята на възбудените от 7/8 ТВ. И за маниакалната посредственост на парадната политика на Възраждане и т.н, и т.н.
При толкова много разделителни линии е изключително трудно да намериш единомислещи с теб хора и да се постигне съгласие. Не, не е трудно, невъзможно е. Остава единствено нуждата от диалог и здрав разум, а за него е необходимо търпение.
