Президентът в празнично поздравление за Първи май призова да не се поддаваме на “милитиристичните призиви, с които започва всяко кръвополитие”. Но спря дотук, не каза:
Кой е милитаристът за кръвопролитието в Украйна.
С какви призиви и клетви той си послужи часове преди да нахлуе в независима Украйна.
Не направи ли това, залагайки именно на своята милитаристична сила.
Не започна ли с целия цинизъм на диктатор под формата на “миротворческа операция” . Разрушаването, изтребването и прогонване на украинците от домовете им със самолети, танкове, оръдия.
Не насърчава ли, включително и с военни отличия, войниците-окупатори за извършените от тях военни престъпления. За разстрелите, униженията над жени и мъже, за грабежите и мародерствата на домовете на мирни хора.
Не е ли Путин единственият държавник, който плаши света с ядрено оръжие още от началото на войната.
Не ползва ли тази милитаристична и буквално терористична реторика на шантаж, която не си е позволявал никой държавник, дори и съветски, по време на Студената война.
Всекидневно не чуваме ли заплахи от Кремъл за светкавични незабавни удари не само срещу украинците, но и срещу всички, които им помагат, за да запазят с оръжие, с какво друго, своята независимост и териториална цялост.
Има ли друг държавник от страна член на ЕС и НАТО, който да ползва подобна миротворческа казуистика по отношение на руската война в Украйна.
Въпросите са реторични. Затова няма как, с възмущение и съжаление, да не се съгласим с мнението на управляващата партия, че тази позиция на Румен Радев е “позорна”.
Да добавим към това определение и факта, че тази позиция на българския държавен глава е и “последователна” в годините назад по въпроса за анексирания Крим.
