Следя преместването на украински бежанци от хотелите в почивните бази във вътрешността на страната. Коментарите под лайфа на Държавната агенция за бежанците са отвратителни. Толкова злоба, ненавист, евтиност и пошлост от свои сънародници не съм виждал. Разбирам, че много от тези са тролове работещи за ферми срещу 10 ст. за двуредов коментар, но не са само те. Онзи ден приятел ми се възмущава как дъщеря му може да не отиде на лагер за една седмица, защото там може да настанят украинци, но не било сигурно.
Повечето от тези бежанци са майки с деца и е нормално да искат по-добри условия за детето си.
Самите хотелиери определиха датата 31 май, което е следващия вторник.
Това, че държавата се намеси късно е съвсем друга история. Всъщност, относно бежанската криза държавата остана пасивна и остави всичко в ръцете на бизнеса, на НПО-та и на обикновените хора. Защо обаче трябва да го отнесат украинците, бягащи от войната? В началото всички си отворихме домовете към тях, след това някой активира троловете, които подведоха мнозина да покажат най-грозното от себе си.
В момента много повече бежанци бягат от омразата на българите, от онези, които идват у нас. У нас останаха онези, които идват от градовете, които са изцяло разрушени и няма къде да отидат. Всички останали вече се завърнаха или отидоха в по-гостоприемни държави.
Всяка година Агенция по заетостта издава между 30-50 000 временни разрешителни за работа, която, онези коментиращите с омраза не искат да работят. Тези хора са тук и са готови да работят, а ние ги гоним с ужасното си просташко отношение.
Всички украинци, на които помогнахме са благодарни, вежливи, тактични и работливи хора.
Срам ме е от постоянно оплакващите се и мразещи българи, които в една обществена кауза не са участвали за общото добро на всички нас. Ако вие сте добри хора, не се подавайте на троловете в социалните мрежи, които хулят и мразят тези изтормозени безащитни майки с деца. Дано не ни сполети същото, защото тогава тези, най-хейтещите ще реват за най-добрите условия, които по-западните държави няма да могат да ни предоставят и ще реват най-силно!
Отношението ни към възрастните, сираците, вдовиците и бежнците е онова, което ни прави хора или зверове.
В двата случая си заслужаваме съдбата!
