За пореден път президентът Радев разполага с цялата власт в България. Засега временно, но амбицията му изглежда надхвърля всякакви времеви ограничения. Как иначе да си обясним постоянното облъчване на обществото с идеята за президентска република от страна на хора, приближени до Радев?
След като провали със своята политическа неадекватност три поредни парламента и едно правителство, самовлюбеният Слави Трифонов търси отново пролука, през която да се добере до политическата сцена. Опитвайки се да подмени обществения дневен ред във време на невиждано тежко изпитание за страната и света, проваленият политик размахва абсолютно безотговорно популистката залъгалка Референдум за президентска република. Една нелепа идея за промяна на държавното устройство на България, която по-скоро изглежда безобидна със своята неадекватност в арсенала на Слави Трифонов и неговите кресливи глашатаи. Но от друга страна, може да се окаже твърде опасна за страната, ако се впише в стратегия за унищожаване на парламентарната демокрация в България, отклоняване от евроатлантическия път и установяване на псевдодемократичен авторитаризъм по путински модел. А сериозни съмнения за такива намерения отдавна се пораждат от поведението на президента Радев и посланията на близки до него хора.
Нека да си припомним, че пропагандиране на концепцията за президентска република намираме в книгата „Проваленият парламентаризъм. Защо на България е необходима президентска република“, чийто автор е Слави Василев – съветник на Радев през 2017-2018 и син на Васил Василев, агент на Държавна сигурност. Какво се опитва да ни втълпи Слави Василев със своята книга?
Основната теза на автора е, че парламентаризмът в България е слаб. „Липсата на контрол над невралгичния център на властта в България – Министерски съвет – е причината системата да не работи ефективно. Народното събрание не е в състояние да изпълнява реално вмененото му от конституцията задължение и отговорност да осъществява парламентарен контрол, тъй като институцията е лишена от реална политическа тежест“. Опозицията в парламента „няма работещ механизъм да контролира решенията на мнозинството и не играе ролята на балансьор“. Тя има „незначителна, почти маргинална роля“ в Народното събрание.
Няма как да се съгласим с тази теза. Парламентът има най-сериозната политическа тежест в конструкцията на държавно управление в България. Народното събрание разполага със значителен набор от инструменти за контрол и въздействие над изпълнителната власт – вот на недоверие (за справка правителството на Петков); вот на доверие (за справка правителството на Филип Димитров); парламентарен контрол (успешно реализиран през последните няколко парламента); „игра“ с кворума и напускане на зала (през 2017 невлизането в зала на БСП доведе до криза, разрешена с оставката на Главчев). Това са все примери за това, че парламентарните сили, включително тези в опозиция, могат да осъществяват ефективен контрол над изпълнителната власт.
Разбира се, тезата на Василев не би била истински издържана без известна популистка риторика за антагонизма между онеправдания български народ и злия корумпиран елит. Според него българският парламентаризъм „създаде собствен олигархичен политически елит“. Народът винаги е „извън сметките на партиите“. „Народът е разединен заради конфигурацията на политическата ни система – заради доминиращия политически елит и неконтролираната му власт“. Все класически изразни средства на съвременния популизъм.
Рецептата за справяне с уж проваления парламентаризъм според Василев е ясна – необходими са „фини настройки на политическата система“, а именно: „най-подходящата политическа система за България е президентски режим на управление със силно подчертано разделение на властите.“ Василев предлага два възможни подхода за реализирането на тази идея:
– Президентът става ръководител на кабинета и председателства Министерския съвет. Той определя вътрешната и външната политика. „Министрите се избират от него и се освобождават по негово усмотрение“ или
– Президентът носи отговорност за управление на държавата, но е подпомаган от министър-председателя, който ръководи ежедневната работа на Министерски съвет. „Президентът може да смени министър председателят по свое усмотрение. Министър-председателят формира своя екип заедно с президента.“
Василев споделя и визията си за оздравяване на българския парламент – мажоритарен избор на депутатите в 240 едномандатни избирателни района. Аналогично на темата с президентска република, сходна идея, от години насам, напоително лансира и Станислав Трифонов.
Остава неясно как тази абсолютна власт на президента ще бъде ефективно контролирана. Кой ще се противопостави на действията на един самодържец, имащ възможността да сменя висшия управленски ешелон на държавата “по свое усмотрение”? Като унищожим по този начин основния принцип на демокрацията за взаимно балансиране и контрол на властите, нима ще разчитаме на това, че всевластен президент, избиран веднъж на 5 години, няма да донесе на страната непредвидими и по същество трудно преодолими последствия?
Намаляващото доверие в представителната демокрация у нас и все по-голямата незаинтересованост на обществото от политиката са разбираеми, но те създават и благоприятна почва за популистки идеи като предложението за “президентска република”. Уклонът на народа ни към силната ръка на падишаха, царя или президента винаги е изглеждал примамлив с привидно простото и ясно решение на сложни наболели обществени проблеми. Ефективността на такова решение обаче е особено съмнителна и крие непредвидими рискове за демокрацията и политическия живот в България.
И накрая нека да припомним, че Румен Радев обяви, че има подготвен проект за промяна на конституцията на Република България, който все още не е показал на обществото. Имаме сериозно основание да се притесняваме, че този конституционен законопроект може да крие в себе си тежки и необратими последици за България, а от конкретните действия на президента и неговите глашатаи все по-категорично се убеждаваме, че той изобщо не е забравен и Радев води страната именно натам. Радев е опасен за България и е важно навреме да осъзнаем, че той нито е борец срещу мафията, нито може да бъде носител на положителна промяна, а е един обикновен продажник, който беше инсталиран от Кремъл, за да превърне страната ни в послушен сателит на имперските амбиции на Путин.
