Днес се случи първият в историята на България успешен вот на недоверие.
Жертва на исторически преврат, заклано от “свои”. Пада правителството на първата генерация българи след комунизма, която посяга към властта.
Битката в дългосрочен план не е за правителството на Кирил Петков, нито за Македония, парите от плана за възстановяване или за Висшия Съдебен Съвет. Престъпленията на политиците, кражбите от държавата – това са събития, за които историята има специално отредена стена на срама и фактическото наказание за които се отразява години по-късно в учебниците по история.
Битката е между старото и новото. Утвърди ли се новото – тогава ще заговорим за истинска политика и за противопоставяне на десни и леви политически идеологии.
Макар и публично да съм критикувал многократно “Продължаваме Промяната” и да продължавам да смятам, че подобни непредсказуеми – центристки политически формирования са изключително вредни, трябва да призная една голяма тяхна победа. Те никога не заговориха в удобната реторика на разделението. Вероятно за тях щеше да е много по-лесно да го направят по същия начин по който го правят Слави Трифонов, Копейкин, Герб, президентът и сие.
Разделението в народа трябва да се появи отново чак когато новата генерация политици, индустриалци, средна класа и интелектуалци узрее и се ориентира в класическия спектър на политиката .
Разделението трябва да бъде политически дебат между автентична десница и автентична левица. Разделението трябва да бъде справедлив мач под арбитража на независимо правосъдие.
За да бъде разделено едно нещо обаче правилно, първо трябва да се събере и да уреди правилата на играта по такъв начин, че да се стимулира всеобщото развитие, конкуренция и благополучие.
Калоян Жилов
