Никола Янков: В България няма десни партии

Първа част от интервюто ни с Никола Янков

никола-янков-десни-партии-българия
никола-янков-десни-партии-българия

Намираме се в последните дни на най-слабата и несъдържателна предизборна кампания за последните две десетилетия. Българските политици – след няколко близки като време избори, са влезли в рутина на шаблони, водят се само по актуалните теми и говорят само това, което обикновено искат да чуят всички или определени групи хора.

В синхрон с тяхното мълчание по темата дясна и лява политика спрямо икономиката и обществения живот като цяло, родните журналисти изобщо не питат нищо в тази посока. Къде заради указания, къде заради липса на култура. 

Поради това от Десен форум – дни преди парламентарния вот на 2 октомври, се нагърбихме със задачата да вкараме темата за дясното и лявото в публичното пространство, като за целта потърсихме и разговаряхме с предприемача Никола Янков – човек от реалния български бизнес.

Никола Янков основава Експат Капитал през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995-2001. Бил е заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г., където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища.

През 1994 г. Никола Янков завършва икономика на потреблението в университета Cornell в САЩ. Владее английски, руски и френски език.

Десен форум: Г-н Янков, според Вас защо дебатът дясно-ляво отсъства от българското публично пространство – дори сега, когато се намираме в предизборна кампания?

Никола Янков: Дясното и лявото в България се пречупиха през някаква местна призма и реално не са истинско ляво и дясно. Нямаме десни и леви партии. Дясното и лявото означават повече или по-малко държава в обществото. В България няма такъв дебат – „в лявото и дясното тук“ се включват теми като отношенията с Русия, интеграцията в Европейския съюз и НАТО, което не е ляво и дясно. Включват се и теми като фиксиране на цени и други подобни икономически инициативи, които не са точно дясно и ляво, въпреки че по дефиниция всяка държавна намеса на пазара е лява политика. 

Вместо леви и десни, бих казал, че в България имаме по-скоро много популистки и по-малко популистки партии. Но всички имат малко или много леви програми за управление. Това е жалко и е може би причината голяма част от хората да не гласуват и да се чувстват непредставени. 

Ляво и дясно обозначава каква е ролята на държавата в едно общество – например дали участва в търговския оборот и до каква степен, в каква степен преразпределя обществен ресурс през бюджета и по друг начин.

Десните и левите политики се разпределят и по оста по-малко права за хората и повече права за държавата извън икономическата област. В това число в здравеопазването, образованието, културата, медиите и други области. 

Десен форум: Можете ли да дадете пример за партия, която противоречи на идеологическата си заявка?

Никола Янков: БСП, подкрепяйки уравниловка на цените в някои сектори, не прави лява политика, защото ощетява бедните и прехвърля обществен ресурс към богатите хора, които потребяват повече ток, парно и друго каквото се субсидира от държавата като цена за всички. С общите пари – тоест с парите и на бедните граждани – се дават държавни субсидии преимуществено на по-богати хора. Това не е лява политика.

Десен форум: Какво е обяснението Ви за това действие на социалистите?

Никола Янков: Няма замисъл. Просто не се влиза в детайлите, не се прави анализ, не се поставя и не се търси цел. Обикновено целта на левите партии е да вземат обществен ресурс и да го преразпределят към по-бедните хора, към онеправданите социални слоеве, за да може те да получат по-голям шанс в живота и да имат възможност да дръпнат напред. В случая обаче говорим не за лява политика, а за чист популизъм. Опит конюнктурно да се печели политическо одобрение сред населението. Нищо повече.

В България партиите, брандиращи се като леви (основно БСП и ПП), освен че лозунгово заявяват, че искат да помогнат на бедните и пенсионерите (които у нас по дефиниция се смятат за бедни) реално със своите програмни тези и икономически политики не вървят в тази посока. Да се издъни бюджетът и да се изхвърлят няколко милиарда лева за ток, парно и други субсидии не прави една партия лява и не помага по никакъв начин на бедните хора във Враца, например. Вероятно над 90% от тези държавни разходи ще отидат в полза на хора, които могат да се определят като състоятелни или най-малко над средното ниво – хора, които са най-големите потребители на субсидираните стоки. Освен това по-големи общи държавни разходи предизвикват и по-висока инфлация, а тя ощетява най-силно най-бедните хора. Тоест това е антисоциална, а не социална политика. Хората, претендиращи да взимат решенията за икономическата политика в държавата, би трябвало да знаят това. Или най-малкото да се допитват до експерти, които знаят. Но те не се водят от политически принципи, а от стремеж за конюнктурно позициониране.

Десен форум: В мейнстрийма най-обсъждан е енергийният сектор у нас. Каква е рецептата за справяне с инфлационната спирала там?

Никола Янков: Справянето с инфлационната спирала в сектор „Енергетика“ – тоест с увеличението на цените на енергията, минава през дясна политика. А именно като се стимулира производство на енергия в частния сектор. Това е единственият начин за справяне с този проблем – няма друг. 

Субсидията за тока е проинфлационна мярка, която не решава проблема. Харчи се един оскъден финансов ресурс на обществото, който в бъдещ момент ще ни трябва за нещо друго. Проблем с енергийна криза в България нямаме – имаме високи цени, те са проблем за бедните хора и точно там трябва да акцентира държавната политика. Трябва да се създадат социални програми за подпомагане на определени категории граждани, нуждаещи се по дефиниция, определена в закона. Или в акт на правителството, ако законът го позволява. На тях трябва да се помогне чрез парите, заложени в тези програми. А средната класа, по-състоятелните хора, да си носят бремето на цените и с това да трансферират стойност, национално богатство или преразпределение към по-бедните граждани. Това е хем дясна, хем лява политика. Защо – защото има акцент на държавата в нейната социална роля – с конкретни социални програми, но не уравниловъчни, а насочени към конкретни социални категории. Политическо решение е в каква степен ще е големината на тези програми, кои хора ще бъдат обхванати от тях – тук вече трябва да има дебат за ляво и дясно и по-конкретно дали обхватът ще бъде 5%, 20%, или 50% от населението. Но не може в никакъв случай да обхваща всички граждани. Критерият за бедност също трябва да е обективен. 

Фокусът на държавния ресурс трябва да е към наистина нуждаещите се, а останалите трябва просто да носим бремето на ежедневието си. Реагирайки икономически на по-високите цени, ние ще ограничим потреблението си, но няма да умрем от студ и глад. Всеки, дори и по-състоятелните хора, когато получи пет пъти по-висока сметка в един момент ограничава потреблението си. Рано или късно това ще доведе до намаляване на търсенето като обеми и съответно до понижаване на цените. Държавата, за да стимулира другата част на уравнението – предлагането, трябва да стимулира частния сектор. Не да прави държавни инвестиции, които тя не може и не трябва да прави, защото това е свободен пазар, а да създаде стимули за изграждане на допълнителен частен капацитет в енергетиката. ВЕИ и други енергийни източници с местен характер, включително шистов газ, като се махне мораториумът, който има в България от 10 години по тази тема. Ако милиардите субсидии за цените на тока и парното са насочени като субсидии (или програми за евтино дългосрочно дългово финансиране) за частни инвестиции в нови енергийни мощности, ефектът от това ще е огромен за десетилетие напред. България ще си гарантира трайно ниски цени на тока и енергийна независимост.

В България обаче няма стимули за частният сектор да предлага повече от определени стоки и услуги, така че да се намали цената и да се постигне социален ефект, а в същото време да се постигне и икономически растеж. Такава политика изобщо дори не се обсъжда у нас. Тези теми отсъстват от програмите за управление на политическите партии.

В предизборните програми се говори обаче за държавни инвестиции в енергетиката. Говоря дори за ГЕРБ и „Демократична България“, които твърдят, че са десни. В програмите им думата приватизация в енергетиката срамежливо липсва. Пак се говори, че държавата ще ни снабдява с ток и газ. Защо? Защо държавата трябва да ни снабдява с чорапи, с коли, с ток, с консерви, със столове, с маси, с дограма и какво ли още не? Държавата не трябва да снабдява никого с нищо. Не трябва да съществуват държавни компании като Националната електрическа компания (НЕК), „АЕЦ Козлодуй“ и „Булгаргаз“. Няма причина. Единствената причина това да е така, е корупционна – нежелание на политическо ниво да се пусне този финансов ресурс от контрола на политическите партии. Може би има и голяма доза страх. Чист човешки страх у лидерите на партиите, че такива идеи може би няма да се харесат на широките народни маси.

В момента няма причина да говорим за газ, но го правим, защото имаме държавен „Булгаргаз“. В десен политически сценарий щеше да има няколко големи частни компании, опериращи на свободен пазар и нямаше да има КЕВР, който да определя цени на ток и газ. Защо е необходимо това? Те се определят на пазара. А който не може да си плаща сметката за домашна енергия следва да бъде вклщчен в социална програма за енергийна помощ! Социални програми от такъв тип има в нормалните държави. Там социалното министерство не се занимава с минимални работни заплати и преговори със синдикати – държавата не участва в тези процеси на определяне на възнагражденията и доходите в икономиката, защото това не е нейна работа. В страните с развита пазарна икономика социалното министерство се занимава с администриране на различни видове социални програми за бедни хора. 

Десен форум: Какъв е добрият сценарий за България по отношение изграждане на модерна инфраструктура?

Никола Янков: България е изостанала в своето инфраструктурно развитие спрямо всички европейски държави. Начинът това нещо да се навакса бързо не е държавата да харчи десетки милиарди левове за магистрали, тунели и мостове. България като държава доказа, че е лош инвеститор в инфраструктура, а и не само там. Парите се разходват меко казано неефективно, крадат се голяма част от тях и се разчита преди всичко на местни изпълнители – в това има и голяма корупция и в резултат не можем да построим бързо и качествено модерни магистрали. 

Това е така първо, защото местните изпълнители, на които се разчита от десетилетия, нямат капацитета да свършат тази работа. Те строят 30-километрова отсечка 5 години – това са им възможностите и капацитета. Заради това няма да имаме магистрали скоро, ако продължаваме по този сценарий.

Второ, строи се със стари технологии, стари машини и с некачествен труд на неквалифицирани работници. И тъй като качеството е лошо – получаваме ремонти на тези магистрали още на втората година.

Трето, държавата не може да си позволи финансово да извади накуп десетки милиарди левове, за да финансира започването едновременно на всички инфраструктурни обекти, от които имаме спешна нужда като общество.

Четвърто, разходът за поддръжка на тази инфраструктура става много голям, защото се използват стари технологии и се строи некачествено. Оттам нататък държавата плаща допълнително, защото това са експлоатирани от нея магистрали и разходът за поддръжка остава неин ангажимент.  

Решението на проблема с инфраструктурното развитие на България е концесионен принцип – частни инвестиции в инфраструктура. Това е дясна политика! Забравяме за държавата, никаква държава не трябва да има там.

Правят се 30-40-50-годишни концесии – това е много добре изпитан модел. В почти всички европейски държави съществуват огромни инфраструктурни проекти, които се оперират на концесия. Ако и ние го направим, у нас ще дойдат големи чужди инвеститори – в България такива пари в частния сектор все още няма. Тези субекти ще направят преки чужди инвестиции в икономиката на страната – много бързо ще влязат няколко десетки милиарди за няколко години. По друг начин това няма как да се случи, няма как да докараме огромни чужди инвестиции в България, освен чрез инфраструктурно строителство на концесия. Тези хора идват и заменят държавния разход – 0 лева от държавния бюджет за инвестиции в българска инфраструктура, 0 лева от държавния бюджет и за текуща поддръжка на големите магистрали и съответно нулева корупция, свързана с тези разходи. Няма да чакаме 8-9 години, за да построим магистрала, защото частният инвеститор, който е подписал концесионния си договор, ще я направи за 1,5-2 години, понеже той няма да разчита единствено на компанията Y, която досега е строила българските магистрали. Може да я наеме като подизпълнител за някаква част, но ще си организира строителството със собствен ресурс и за две-три години можем да имаме всичките магистрали в България. Няма причина това да не се случи. Няма причина и да се строи едно след друго. Сега се случва така, тъй като държавата трябва да го плаща, а тя няма пари, и второ – трябва да го строят местните изпълнители, които нямат ресурса за това. Двете ограничения гарантират нищетата и изостаналостта на България за още едно десетилетие напред. И отново нито една партия не предлага изход от тази ситуация. А изходът е лесен, единствен и няма смисъл да откриваме „топлата вода“ – той се казва строителство на инфраструктура на концесионен принцип, с частни инвестиции. И да, ще има тол такса. В момента обаче няма магистрала, а след това ще има. Този път, който в момента съществува, ще го има и след това. Задължително е по европейскирегламент, когато има тол път, да има и алтернативен безплатен. Ако някой твърди, че тол таксата е голям проблем и че българите няма да искат да я плащат – бих искал да дам следните аргументи: 1) частният оператор ще предложи такава тол такса, която да гарантира, че ще има минимален обем трафик. Никой не иска да му стои празна скъпата магистрала. 2) Който не иска да кара по новата магистрала с тол такса, ще може да си кара и по сегашния път безплатно, тоест за него нищо не се променя. 3) Към магистралите ще се измести тежкият товарен трафик и бързите коли, което ще намали доста риска от инциденти на пътя и ще запазим много човешки животи. И най-накрая, ако има такова политическо желание, може да се направи още една социална програма през социалното министерство. Покриване на тол таксите на определена категория български граждани, които не могат да си го позволяват по обективен критерий. Но само на тях.

Магистрали, изградени в кратък срок с най-нови технологии и поддържани безупречно от частниинвеститори-оператори, ще се отразят на смъртността по пътищата ни – цена, която ние плащаме от години и която никой не измерва в пари. Тази цена е огромна, но отново нито една партия не иска да предложи нормален модел за справяне с този проблем. Можем да спекулираме защо. А концесионният модел няма да ощети никого по никакъв начин в България и държавният ни бюджет няма да излезе от Маастрихтските критерии, защото няма да изхарчим десетки милиарди за разходи – текущи или в следващите години, нито ще трупаме дълг за това. Напротив – огромните преки чужди инвестиции покрай тези инвестиционни проекти ще предизвикат сериозен икономически ръст и допълнителни фискални приходи. Ще бъдат ощетени само тези, които се хранят от корупцията от обществените поръчки и държавните фирми в сектора, защото държавни чиновници вече няма да разпределят милиардите за инфраструктурно строителство и поддръжка. Мисля, че при такъв модел ще има доста по-малко ултраскъпи коли в центъра на София…

Какво обаче имаме насреща, като предизборни заявки? Моделът ГЕРБ, например, е основан на големи държавни разходи в инфраструктурно строителство, защото там има видове операции, които са част от функционирането на системата при тях. Другите партии, за съжаление, имат много подобна гледна точка. За всеки проблем във всеки сектор предложението е да се харчат повече пари от държавата. Никой не предлага решения с участието на частния сектор. Това е лява политика. Така че няма деснипартии тук.

Десен форум: Имате предвид корупция, говорейки за въпросната гледна точка?

Никола Янков: Повече държавни разходи значи повече корупция. Ако някой иска да се бори с корупцията, трябва да намали държавния отпечатък. Няма друг начин. Другото са приказки за наивници и градски легенди – „Ще борим корупцията“. Как ще я борите? С комисия? Глупости! Корупция се бори, като се намалят с няколко десетки милиарди разходите на държавата. Особено в сфери като строителството, където са най-големите корупционни схеми. Държавата трябва да е само регулатор и контрольор – да следи качеството на изпълнението, сроковете по концесионен договор и да подпише Акт 16 накрая. След това пък да следи за текущата поддръжка на съоръжението, което трябва да отговоря на стандартите, заложени в концесионния договор и законите. 

Десен форум: Как си обяснявате отсъствието от програмите на определящите се като десни партии споменатите дотук от вас десни политики в енергетиката и що се касае до българската инфраструктура?

Никола Янков: В България в момента няма десни партии. Казаното дотук са десни политики, които няма кой да защитава. Настоящите партии не отстояват такива принципи и ценности, тях изглежда не ги интересува този процес. Намаляването на държавния отпечатък и на ролята на държавата във всяка една сфера – икономическа и обществена, не е приоритет за нито една партия в България. Напротив – всички партии, които наричат себе си десни днес, предлагат в предизборните си програми огромни държавни инвестиции във всички сфери. Инстинктите са популистки (където няма и други мотиви – като корупция или зависимости, например), а моделът на програмите им е абсолютно един и същ: 1) заявява се, че имаме проблем в някоя сфера (транспорт, енергетика, инфраструктура, здравеопазване, образование и т.н.); 2) предлага се като решение държавата да изхарчи едни нови големи общи пари, за да реши проблема. Логиката, че държавата – като мениджър на проблема – не се е справила десетилетия със съответния проблем, но въпреки това същите държавни чиновници, които до момента не са измислили как да се справят с проблема – но са изхарчили огромни обществени средства през годините – ще бъдат оставени отново да го „решават“, като изхарчат още едни огромни обществени средства, е безумна за мен. Ако сте инвеститор в един бизнес и назначеният от вас мениджърски екип не се справя с поставените задачи, нормално е да уволните екипа (в случая държавата) и да сложите друго ръководство да реши проблемите (в случая частния сектор). Всички политически партии в момента обаче предлагат да запазим провалилия се екип, че даже да му дадем още огромни суми пари (общ капитал) за харчене. Това според мен е глупаво и ще ни обрече на мизерия за още едно поколение. Има държави по света, където – след десетилетия и даже столетия положителна селекция, при желязно функционираща съдебна система и наличие на силно гражданско общество – държавната администрация горе-долу успешно управлява проблемите на обществата им. България обаче не е такава страна. И за финал бих искал да цитирам Роналд Рейгън: „Държавата не е решението. Държавата е проблемът“.

Провел интервюто: Петър Здравков

Очаквайте в следващите дни и втора част от разговора ни с Никола Янков, в която сериозно се засяга десният подход в образованието и здравеопазването.

Вижте също