Никола Янков: „Продължаваме промяната“ и БСП не са “социални“ партии

Трета част от интервюто ни с Никола Янков

никола-янков-интервю-десе-форум
никола-янков-интервю-десе-форум

От Десен форум Ви представяме и третата част от разговора ни с предприемача Никола Янков. В нея отново силно e застъпена тезата, че минималното присъствие на държавата в почти всички сектори е най-доброто решение за нашето развитие като общество.

Четете, мислете и се политизирайте! Защото бъдещето на България зависи от нашата активност в политически план.

Десен форум: Г-н Янков, забелязвате ли в програмите на определящите се като десни партии адекватни антиинфлационни мерки?

Никола Янков: И ГЕРБ, и „Демократична България“ залагат на финансова стабилност и макроикономически модели, които са свързани с Маастрихтските критерии, това значи ограничаване на бюджетния дефицит и дълга. Toва е положителен сигнал, но нека видим какво ще се случва на практика. Още повече, че миналата година при преговорите за съставяне на правителство се говореше за стремеж към изпълнение на Маастрихтските критерии, но в един момент се предлагаха бюджети с над 5% дефицити, а с актуализацията, която мина юли месец, дефицитът може би надвиши и този процент. Притеснявам се, че заявката за спазването на Маастрихтските критерии, за финансова стабилност и членство в еврозоната е декларативна, защото реално няма политическа воля и всички искат да харчат много държавни пари, което личи от другите части на програмите им. Нещата не са кохерентни. Нещо ще се счупи от едната страна на уравнението.

Когато човек предлага дясна политика, от която автоматично следва по-малко държава, а от там и по-малка необходимост от разходи през държавния бюджет, и евентуално дори балансиран бюджет в рамките на Маастрихтските критерии, това има и оздравяващ ефект върху инфлационните процеси. Но това означава, че и в другите части на управленската програма трябва да присъства тази логика – частният сектор да замества държавата в инфраструктурното строителство, в здравеопазването, в образованието и други сектори. Този модел работи отдавна и добре в развитите държави – предизвиква икономически растеж и по-голяма ефективност. Държавата трябва да се ограничи в ролята си на регулатор, но да е силен регулатор. Без завладени регулаторни институции, които работят проформа и всъщност са бухалки на някого и не регулират нищо и никого.

Държавата трябва да се откаже от това да е икономически състезател, от това да участва в търговския оборот, да снабдява, да продава (и да не купува за препродаване) нищо на никого. Това е много важно, но не си личи от програмите. Партиите в България се опитват да бъдат всеядни, опитват с обтекаеми тези да разширят максимално електората си във всякакви посоки – леви, десни, за тях няма значение. Няма да имаме никаква революция в модела на управление в България, ако анализираме програмите на партиите за миналите на 2 октомври избори. Няма да видим дясна политика, няма да видим нищо по-различно. Всички проблеми, които имаме като общество, независимо в коя сфера – дали с инфраструктурата, дали относно инвестиции в образование, здравеопазване, отбрана и прочее, се решават чрез повече държавни харчове според програмите на всичките партии. Там не се предвижда никакво място и роля за частния сектор.

Десен форум: „Демократична България“ биха могли да изтъкнат като своя заслуга приемането в миналия 47-и парламент на 100 000 лева праг за регистрация по ДДС.

Никола Янков: Добре, но това не е дясна политика. Това е просто добра политика. Това е облекчение за най-малкия бизнес в България, като може да се каже, че е дори и лява политика. БСП, които се съгласиха с тази политика, даже можеха и да я предложат. Социалистите би трябвало да се борят точно за такива теми – да облекчават малките, семейните фирми, дребния човек. Така че това не е точно дясна политика в смисъл, че не води до по-малко държава в обществото. Това е добра политика, в унисон с добрите европейски практики. Да се претендира за собственост върху тази тема като „дясна“, е нелепо. А всъщност „Демократична България“ не защити нито една дясна позиция в рамките на 47-ото Народно събрание и кабинета „Петков“. Ако говорим за преразпределение, за роля на държавата, за геополитика – ДБ се провали и не защити интереса на своите избиратели. Надявам се те да са си научили урока и това нещо да не се повтаря. Не виждам обаче опит да се разграничат от Продължаваме промяната. Четейки програмите на тези две формации, трябва да кажем, че те нямат нищо общо, по нито един параграф. Но въпреки това ДБ упорито се позиционира публично в комплект с Продължаваме Промяната.

Десен форум: Производителността на труда е един от най-важните фактори за растежа на Брутния вътрешен продукт, за богата хазна и доходите на хората. Как е застъпена в програмите?

Никола Янков: Производителността на труда е въпрос на няколко неща. Първо, пазар на труда. Трябва да имаме позитивна селекция на пазара на труда, трябва да имаме меритокрация. Хората, които произвеждат повече, трябва и да получават повече. Хората трябва да бъдат стимулирани да се образоват и да се квалифицират. В България се прави опит за уравниловка и преминаване в обратната посока, като се вдига минималната работна заплата. Това е лош сценарий. Когато повече хора получават една и съща сума пари – независимо какво работят, това не стимулира хората, които знаят и могат повече, да дават повече на фирмата и на икономиката на държавата като цяло. Според мен трябва да се върви в обратната посока – по-либерален, по-гъвкав пазар на труда и с по-малко ограничения от страна на държавата – като минималното заплащане. Трябва да се въведат почасови ставки и седмично заплащане, както и много минимални разходи за работодателя при уволняване, защото това силно ще стимулира една позитивна селекция.

Другото, което трябва да се направи, е да се стимулира частният бизнес за обучения и образование на служителите. Разбира се, че образованието – като базов фундамент за всяка икономика – е свързано с производителността на труда. За да се вдигне производителността на труда в България, ние трябва да имаме много високо ниво на базово, средно образование. Затова трябва да има силна подкрепа за едно добро, качествено, елитно образование. И пак ще го кажа – частното образование е винаги по-добро. Държавата не е добър учител. Тя трябва да даде стимул на частни образователни институции, на инвестиции в частно образование, които да създадат елитни образователни институции на средно ниво, дори на техникуми, профилирани гимназии и т.н. Няма да стане нито с нови сгради, нито с вдигането на заплатите на учителите, което е застъпено в програмите на всички партии. Добре е да се вдигнат заплатите на държавните учители, но това не е достатъчно. Това няма да ги направи по-добри учители. Ще ги направи по-добре платени, но същите учители. Учителите трябва да се третират на конкурентен принцип. Добрите учители са търсени и много високо заплатени в частните училища.

За висшето образование е късно, защото имаме достъп до европейските университети. Да се правят опити да се създават елитни университети в България през 2023 година, според мен е загубена кауза и това най-малко би могло да стане с държавни пари.

Десен форум: Колко важни са иновациите при производителността на труда?

Никола Янков: Технологиите, които се ползват в България, са проблем. Ние имаме ниска степен на автоматизация на производството. По-малко производство на единица човек.

Десен форум: Трябва ли държавата да подпомага частния бизнес за въвеждане на нови технологии?

Никола Янков: Темата е дълга и минава през конкурентоспособността, а тя е свързана с производителността. Държавата трябва да прави две неща. Първо, да осигури добър достъп до капитал. Такава среда, че частните инвеститори – малки и големи, да могат да се финансират лесно, бързо и евтино, защото всичко се прави с пари. Но няма нужда държавата да доставя нищо – трябва да се създадат условия, при които една малка фирма да може да набере капитал, за да може да закупи технология, с която се произвежда добре на световно ниво. Това става с развити капиталови пазари.  В програмата си ГЕРБ имат интересна секция за развитие на капиталовите пазари, включително листване на миноритарни дялове от държавни фирми. До 15% – скромно и плахо, но все пак стъпка в правилната посока, която с оглед силната съпротива срещу това над 30 години, може да се нарече радикална. ДБ също имат акцент върху приватизация на държавни фирми, но без никаква конкретика. Много ми е интересно какво ще направят на практика, тъй като досега беше пълно мълчание по тази тема. Историята показва, че в момента, в който партиите влязат в управлението, поемат контрол върху държавните фирми и си назначат техни хора за директори, тези намерения изчезват.

Развитият капиталов пазар е предпоставка за конкурентоспособността на една икономика в международен план. И обратното – липсата на развит капиталов пазар обикновено характеризира икономиките с изостанала производителност и ниска конкурентоспособност, каквато е българската икономика. Държавата трябва да създаде условия за развиването на капиталовия пазар, защото това привлича външни инвеститори. В момента липсват големи емитенти, а големите чужди инвеститори търсят големи компании, но те са основно държавни в България. Големите енергетични компании може да се листват на борсата. Абсолютно всичко трябва да е на борсата. Няма причина тези компании да са държавни и да се управляват по този начин – с подписа на някой министър.

Вторият голям проблем – след липсата на модерни технологии у нас, е квалификацията и общото ниво на позитивна селекция при работната ръка в икономиката. С отварянето на европейския пазар и излизането на много млади хора извън страната, имаме проблем с човешкия капитал в България. Губим битката за конкуренция при достъп до човешки капитал в европейски план, губим най-кадърните си хора. В програмите на партиите тези проблеми не са засегнати.

Десен форум: Успяхме ли да интегрираме бежанците от Украйна като работници в икономиката ни? Как се справи държавата?

Никола Янков: Кои бежанци, тези, които изгонихме ли? Те са с много близки културни характеристики с нас и могат да бъдат лесно интегрирани, дори и езиково. Държавата пропусна тази ситуация, защото БСП настояваше с проруската си позиция да изгоним тези хора. Реториката беше, че те взимат от парите на бедните българи. Европейският съюз ни даде 140 млн. евро за украинските бежанци, които ние не усвоихме. Не зная какво стана с тези пари, но украинските бежанци не ги получиха. Успешно обаче ги изгонихме, след като ги заплашихме да ги вкараме в общежитията за нелегални мигранти в Харманли. Отказа им се техните деца да бъдат настанени в детски градини и ги изпращаха по санаториуми в горите. А те просто искаха децата им да учат! Огромната част от тези хора искаха да работят, за да не разчитат на държавата за издръжката си. Това беше шанс, който ние пропуснахме.

България трябва да има много агресивна визова политика за привличане на работна ръка от държави като Молдова, Украйна, Македония и Сърбия, където има български малцинства. В България няма безработица. Безработицата е рекордно ниска – под 4% в момента. Най-ниска от над трийсет години. Има липса на работници. Бизнесът има проблем с намирането на хора. Този проблем не фигурира в програмите на политическите партии и това е много жалко, защото достъпът до добър човешки капитал е ключов за конкурентоспособността и за производителността на труда.

Ако питате лидерите на Продължаваме Промяната, според тях начинът да се забогатее е 1) да се дадат едни пари от държавния бюджет (изберете си за какво) и 2) да се вдигне силно минималната работна заплата. Защото гадният български частен сектор не плащал достатъчно (колкото плащат в Германия и Холандия, например). Това е тяхната философия. В програмата на Продължаваме Промяната има много заявки, че трябва да се вдигат доходите – минималната заплата да се вдига нормативно, пенсиите да се вдигат нормативно. Това, че не се произвежда повече и кой ще плати сметката, не се мисли. Да се научели българските работодатели да плащат по-високи заплати. Като не искат доброволно да ги вдигат, държавата ще им ги вдига нормативно. Това е.

Десен форум: Носи ли голям риск евентуално управление, в което са Продължаваме Промяната и БСП, в контекста на това да влезем в дългова спирала като Гръцката? И двете партии напоително предлагат да се раздава здраво от бюджета, което пък ще повиши още инфлацията.

Никола Янков: Това е заложено в тяхната философия. Те искат да вдигат дълговото бреме, да харчат повече и да имаме голям бюджетен дефицит. За тях еврозоната не е приоритет. В програмата на Продължаваме Промяната темата за еврозоната е едно изречение в смисъл, че процесът на присъединяване продължава и точка. Няма краен срок, няма приоритет, няма Маастрихтски критерии, няма бюджетна рамка. В програмата им се продължава надолу с много харчове за държавата.

БСП пък изобщо не коментират тази тема. Тяхната социална политика означава повече разходи и никаква приватизация или концесии. Много ми е интересно това как ще се случи, тъй като ако презумпцията е, че в момента нещата не работят в България, защото държавата ги прави не както трябва, как ще заработят щом отново държавата ще ги прави?! Друга държава ли ще ги прави? Или може би отнякъде ще наемем други хора в държавата, за да вършат работата както трябва този път? Как ще стане промяната със същата администрация? Гарантирам, че няма да се получи с харчене на повече пари. Ще има повече кражби и повече корупция, а за инфлационна спирала задължително ще има по-голям риск, защото колкото повече харчи държавата и вдига изкуствено пенсии и заплати, толкова повече ще скачат цените. А това ще е данък върху най-бедните хора. Инфлацията е данъкът на бедните. Когато се вдигнат цените, ставате още по-беден, все едно някой ви е взел пари. По-заможните хора не са толкова засегнати от инфлацията, защото те нямат проблем с плащането на месечните сметки. В този смисъл „Продължаваме промяната“ и БСП са антисоциални партии. Тяхната икономическа политика ще удари най-бедните хора на България.

Колкото повече харчи държавата, толкова по-бедни ставаме

Особено когато така или иначе сме бедни. За по-богатия човек дали токът му е петстотин или хиляда лева на месец, той ще го преживее. Но за човек, който получава под две хиляди лева месечно, това ще е пагубно.

Според мен няма да се стигне до Гръцки сценарий, защото хората все пак не са толкова луди, но често сме чували да се казва, че: „25% дълг от БВП е нисък. До 65% (критерият по Маастрихт) има още много мегдан, какво се притесняваме?“. Но какво ще се случи между 25% и 65%? Поне половината от парите ще изчезнат в разхищения и корупция, тъй като държавата харчи неефективно и често криминално. В момента публичният дълг е малко под 37 милиарда лева. Съдейки по намеренията на Продължаваме Промяната и БСП, за един мандат заявката е да вземем още два пъти по толкова, или над 70 милиарда лева нов дълг.

Механизмът за изразходване на публичните средства не зависи само от един човек. Веригата от  хора, които са били и все още са в системата за харчене на публични средства, гарантира, че някъде ще има корупция. Като сложите на държавните харчове една нула отзад, трябва и на корупцията да сложите една нула отзад с всички произтичащи от това обстоятелства. Това генерира порочни ролеви модели на случайно забогатели хора – „мутри“ с неподходящо поведение. В обществото се създава една антиселекция, ако продължаваме този модел на публични разходи, който генерира специфичен тип „успешни хора“, характерни за банановите държави. Движим се в обратна посока.

Десните хора искаме да отидем към един модел на меритокрация, към един западен модел, където хората, които знаят, могат, учили са повече – създават повече и получават повече. Обществените поръчки и харченето през държавни фирми дават точно обратния ефект – изкривяват икономиката.

Държавата, навлизайки в един сектор със своите пари, гони частните инвестиции от там. Защото този сектор може да понесе определено количество пари. Ако, грубо казано, построите три болници, още три частни болници няма да бъдат построени в същия пазар. Ако направите 4-5 държавни електроцентрали, други четири-пет частни допълнително с този капацитет няма да бъдат построени.

Но за съжаление България – като общество и политически партии – все още не успява да излезе от манталитетното си пост-социалистическо състояние, за да проумее, че на държавата не й е работа да се занимава с всичко. Програмите на всички партии обаче предвиждат продължаването на този неуспешен експеримент.

Десен форум: Какво бихте казали за обобщение?

Никола Янков: Аз имам много ясна и проста житейска философия и политическа визия. Системите в обществото ни не работят добре, защото държавата се грижи за много от тях, без това да е нейна работа. Решението е частният сектор да го прави – да инвестира и поеме управлението на процесите под регулаторния контрол на държавата. Спрете да харчите държавни пари за всичко, защото повече такива средства водят до по-малко частни инвестиции в тези системи и няма да доведат до по-добри резултати. Повече държавни харчове водят до повече разхищение на оскъдния ни публичен ресурс и най-вече повече корупция. Ако искате да намалите корупцията на практика, а не на думи, намалете драстично ролята на държавата в търговския оборот и в обществото ни като цяло.

Никола Янков основава Експат Капитал през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995-2001. Бил е заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г., където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища.

Интервюто е взето от Петър Здравков на 22 септември 2022 г.

Снимката е взета от Дневник.

Вижте също