Никола Янков: Нито една българска партия не предлага стимули за частни инвестиции в образованието и здравеопазването

Втора част от интервюто ни с Никола Янков

никола-янков-десен-форум
никола-янков-десен-форум

Десен форум представяме на вниманието на читателя и втората част от интервюто ни с предприемача Никола Янков. В нея с него главно разговаряхме за липсващото в програмите на партиите, когато става въпрос за образование и здравеопазване. Не пропуснахме обаче да обсъдим също чуждестранните инвестиции в България – и по-конкретно защо те липсват, както и предизборната дъвка „правосъдна реформа“.

Никола Янков основава Експат Капитал през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995-2001. Бил е заместник-министър на икономиката от 2001 до 2003 г., където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища.

През 1994 г. Никола Янков завършва икономика на потреблението в университета Cornell в САЩ. Владее английски, руски и френски език.

Десен форум: Г-н Янков, образованието е фундамент на успешното общество, а то безспорно е дясното такова. Какво забелязахте да предлагат партиите по отношение на образованието в България?

Никола Янков: Всички партии предлагат повече държавни инвестиции само в държавни образователни структури, а това е лява политика. Разбирането на обществото ни за инвестиции в образованието, в това число и на сегашните политически партии, е инвестиция в сгради. Само че това не е инвестиция в образование, а в сгради. Правене на повече детски градини – държавни и общински, и училища – държавни и общински, няма да предизвика образователен ефект и няма да вдигне нивото на българските деца и гражданите като цяло. 

Това, което трябва да се направи, е държавата да подпомогне финансирането на частни инвестиции в образованието, защото частният сектор прави образование, а не сгради. Частните предприемачи, които са решили да инвестират в образование, го правят не за да направят една хубава сграда на начално училище или друг образователен институт, а за да могат – с парите, които харчат за това нещо, да създадат образователен продукт – качествен и конкурентен, привличащ все повече хора на пазарна основа. Те произвеждат успешни хора, а не сгради.

Инвестиции или програми за подпомагане на частно образование в България липсват и нито една партия не ги предлага в предизборната си програма. Такава програма би била концепцията „Парите да следват ученика“. Защо държавата да харчи няколко хиляди лева на ученик, учещ в едно начално или средно държавно училище, а за друг български ученик, който учи в частно учебно заведение, да се харчат нула лева? Нали и той е български гражданин? Нали искаме да дадем равен шанс за достъп до добро образование на всички български деца? Какво значение има къде учи детето? Финансирайки програми за образование на ученици в частни училища, държавата би дала достъп до елитно образование на семейства, които иначе не биха могли да си го позволят. Дава им се шанс в живота. Но такъв подход не предлага нито една партия в момента.

Най-добрите образователни институции в света са частни. Давайки възможност на хората да изберат къде да учат децата им – разбира се, ако бъдат приети на конкретното място, това е шанс за тях и всъщност пример дори за лява социална политика – държавно гарантиран достъп до елитно (което значи скъпо) образование на деца от непривилегировани семейства. В България обаче тя не се случва и левите партии в страната ни даже са против нея. Те не харесват частните образователни институции, борят се с тях, създават им проблеми. Накратко: спират частните инвестиции в образованието. В същото време обаче декларират, че искат по-добро образование за българите. Как – като построят сгради. По този начин няма да стане. Такъв подход може да послужи за открадването на едни пари при поръчките за строителство. Или никога да не се случат тези поръчки, като с училищата и детските градини в София. А дори и да бъде построена сградата Х, какво? Откъде ще бъдат намерени добри учители, как ще мотивирате хората да създадат в тази сграда образователна институция? Частният сектор прави това, държавата – не.

Нито една партия в програмата си не споменава концепцията „Парите следват ученика“, за да се стимулира динамичен, конкурентен и все по-голям по размер частен образователен сектор. За едно поколение той със сигурност ще пречупи тенденцията на неграмотност и изпростяване на населението, която е голям проблем дългосрочно.

Всичко това важи и за детските градини. В София няма достатъчно детски градини, макар частни да има доста. Например в Гърция – далеч не най-дясната държава – се предлагат държавни или общински ваучери на хора, които отговарят на критериите да получат такива ваучери. Ето идея за нова социална програма – образователна помощ за нуждаеща се категория граждани. Голяма част от хората не могат да си позволяват частна детска градина за своето дете и това е нормално. Поради това държавата, ако има политическо решение, може да въведе тази лява политика – социална програма за финансиране на такси за частни детски градини на нуждаещи се категории граждани. 

Десен форум: А какво забелязвате в предизборните програми за сектор „Здравеопазване“?

Никола Янков: Нито една българска партия не предлага либерализация на сектора „Здравеопазване“ и демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По програмите за НЗОК се канализира огромен обществен ресурс – всички плащаме осигуровки, които влизат в т.нар. Каса. Въпреки това те се оказват недостатъчни и годишно се дава допълнителна субсидия от бюджета, за да се покрие дефицитът. Защо е така – защото кражбите в този модел са невероятни. Както се разбра от разследвания, които добиха публичност, масово болниците надписват лечения, които не са извършвани на пациентите им. Аз лично също съм бил жертва на такъв сценарий, проверимо е. Кражбите от парите на хората, се правят, когато тези пари минават през държавата. Държавата не контролира този процес. Плащанията за здравеопазване през НЗОК според мен са над два пъти повече от това, което се потребява реално като здравни услуги. Всички ние сме ощетени от това и затова се налага да си доплащаме – както на място в болнични заведения, така и през бюджетна субсидия към НЗОК.

Ако НЗОК се закрие, но всички продължаваме да си плащаме осигуровките – както си плащаме и вноските към частните пенсионни фондове – и здравните ни осигуровки отиват към избран от нас частен застраховател, който покрива задължителния минимален държавен пакет, е абсолютно невъзможно да бъдат откраднати пари от частния застраховател. Тогава ще се окаже, че парите, които всички ние плащаме чрез осигуровките си за здравеопазване, са предостатъчно и няма нужда никой да доплаща за услугата. Не само че ще са предостатъчни, но и ще останат като печалба на застрахователните компании, защото тези неща лесно се следят. С тази печалба застрахователите ще могат да надграждат тези пакети и да предлагат допълнителни услуги на населението, с които ще се конкурират помежду си, за да сме по-доволни всички ние. А болниците много бързо ще бъдат разделени на добри и лоши. С лошите болници застрахователите няма да работят. Първо, защото хората няма да ходят там, и второ – защото се опитват да крадат и лъжат, поради което няма да има договори с тях. По този начин ще има едно разделение на конкурентна основа на пазара за здравни услуги, като това ще стимулира и частните инвестиции в качествено здравеопазване. Този модел също не се предлага от нито една партия. 

А за тези, които не могат да си платят здравните осигуровки, отново може да се направи социална програма, която да им плаща частните застраховки – при сценария, в който НЗОК вече я няма. Отделно ще спестим много пари от огромната издръжка на Здравната каса.

Дебатът ляво-дясно минава през размера на социалните програми – колко големи са те, каква група от населението обхващат и с какви критерии се работи. Такъв дебат и такива мисли в България няма. А това всъщност трябва да е фокусът на предизборния дебат – как да изкараме държавата от икономиката, как да я изкараме от несвойствените функции, които тя отказва да напусне и които върши зле, заради което ние страдаме. Зле строи и поддържа инфраструктура, зле поддържа и снабдява с енергия икономиката, зле се справя с образованието и здравеопазването. Живеем зле, защото държавата се справя зле с несвойствени за нея функции. Дясната политика е за освобождаването на държавата от тези функции, но нито една „дясна“ партия не предлага такива решения. В програмите на ГЕРБ и „Демократична България“ плахо се прокрадва идеята за приватизация на държавни фирми, включително за листване на борсата на миноритарен пакет. Тоест срамежливо. И все пак е добра първа стъпка, за първи път на тези избори го виждам. Преди изобщо го нямаше като тема. В „Продължаваме промяната“ няма такива идеи – там им дайте повече държава във всичко. Програмата им е пенсии, пенсии, пенсии, минимална заплата, доходи, пенсии, заплати. И всичко платено от държавата. Но не споменават откъде държавата ще вземе всички тези пари и какво ще стане с инфлацията след това. Това са им приоритетите и за тях всичко се решава с повече държавни инвестиции. Прокрадва се и един лозунг за финансова стабилност, но като им видите цялата програма става ясно, че не можем да извадим такива пари, за да бъде направена държавата модерна. На България вероятно трябват над 100 млрд. лева инвестиции в следващите 2-3 години, за да решим основни съществуващи проблеми, от които ние сме недоволни като граждани. Парите трябва да дойдат от частния сектор, но тъй като ги няма като ресурс в българския частен сектор, то те основно трябва да дойдат от чужди инвеститори. Няма друг „лесен“ начин.

Десен форум: А как да привлечем скоростно чужди инвестиции в България?

Никола Янков: Най-бързият начин да се привлекат чуждестранни инвестиции в България е като се стартират концесионни процедури за инфраструктурно строителство. Те ще стимулират икономическия растеж. Говорим за десетки милиарди левове. Това е начинът България да дръпне напред със съществен икономически ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Чуждите инвеститори обаче няма как да влязат в момента. Никой няма скоро да строи нови заводи в България, това са илюзии. Не и в момента с оглед начина, по който страната ни се държи в международен план. Ние сме държава, която меко казано разколебава сериозните чуждестранни инвеститори. Дори да имаме перфектна правосъдна система, пак няма да има сериозни инвестиции в България. Или ще има маргинално повече спрямо сега. Проблемът в България е общата рамка, в която работи държавата ни – имиджът ни на Троянски кон на Русия, държава нежелаеща да се интегрира в еврозоната и Шенген. Дадохме много лош сигнал с това, че сами отложихме с една година членството си в еврозоната. Лидерите на ПП Асен Василев и Кирил Петков миналата година, юни месец, като служебни министри взеха такова решение, което мина без да се коментира изобщо пред медиите. Това беше ужасяващо решение – самостоятелно, по българска инициатива, служебно правителство – без никакъв мандат от никого, отложи с една година присъединяването на България към еврозоната – от 1 януари 2023 за 1 януари 2024 година. След това този процес бе изоставен изобщо и шансовете ни да въведем еврото след година и три месеца в момента за съжаление не са големи. По наша си вина.

Нежеланието на България да се интегрира в Европейския съюз икономически и политически – това е големият проблем пред чуждите инвестиции. Постоянното лъкатушене и реверансите към Москва също. Например с отказа да се предостави оръжие на Украйна, отказът от приемане на съюзнически войски на българска територия, изгонването на украинските бежанци, затапването на Северна Македония в опитите й да започне преговори с ЕС за членство. Това са темите, които разколебават чуждите инвеститори– проекцията на България като една нестабилна политически държава, управлявана от странни хора. Меко казано. Да, и правосъдната система, но само тя не може да бъде решението на този проблем – оскъдни чуждестранни инвестиции.

Десен форум: И все пак, понеже правосъдната реформа е предизборна дъвка в последните няколко кампании, а и не само – какъв подход може да бъде избран за решаване на проблемите в правосъдната нисистема според Вас?

Никола Янков: Контролът върху правосъдната система е интересен и важен за хора, които разпределят обществен ресурс, защото тази система ги пази от преследване за корупция, например. Когато се реши проблемът с разпределението на обществения ресурс, като се намали държавният отпечатък драстично и се изкара държавата от несвойствени дейности, правосъдната система вече няма да е толкова интересна. Тя е много скъпа „инвестиция“. Много пари струва хората в системата да са нечии. Поради това решението на проблема с нея е да се спрат кранчетата на финансиране на проблема, а това финансиране идва от държавен ресурс. Спрат ли се кранчетата през държавните програми, през бюджета, през общинските бюджети, ще се види как кръвта на този организъм, на този „Октопод“, обхванал и правосъдната ни система, ще спре и тези хора сами ще се откажат от тази схема, защото няма да могат да си позволят да останат в нея. Този модел е направен да харчи постоянно огромни пари и спирайки ги, проблемът от само себе си ще започне да се решава. 

Трябва да е ясно, че КПКОНПИ няма да спре корупцията в България. Тя ще бъде спряна, ако се спрат държавните разходи, които финансират тази корупция. Това не се предлага от нито една политическа партия. Всички партии, включително тези, които се самоназовават като десни, предлагат огромни държавни разходи във всяка една сфера – инфраструктура, здравеопазване, образование. Те „лекуват проблемите“ с повече държавни пари. И на фона на инфлацията, която имаме, това, което се предлага, е проинфлационна политика. Знае се от всеки икономист втори курс в университета – особено в университети като Харвард, че когато харчиш повече държавни средства, това стимулира инфлацията и предизвиква обедняване на населението.

Провел интервюто: Петър Здравков

Очаквайте в следващите дни и третата част от разговора.

Вижте също