“Не съм толкова богат, че да купувам евтини неща.” Икономическият смисъл на тази сентенция изглежда лесно разбираем за средностатистическия българин. Но в същото време рядко се възприема като модел на поведение. Може би заради перманентното състояние на повсеместен недоимък, сме превърнали магазините си в битпазар за ментета, автопарка си в моргата на Европа, железниците си в кочина, курортите си в гето, футбола в порно …
Но този текст е за другия, по-страшния смисъл на евтината стока, а именно – вкарването на наивния купувач в тежки зависимости. Бързите кредити, треските и тръпките за злато през шарени талончета. Даването и вземането “под масата”. Шофирането без “гражданска”, …. Но най-вече – евтиният руски газ.
Българската държава е умишлено и целенасочено поддържана в пагубната зависимост от интересите на властта в Кремъл и един от най-мощните инструменти за това е митът за евтиния руски газ и неговата безалтернативност. Тази тема никога не е губила своята болезнена актуалност. Но през последните няколко седмици започна да се разкрива все по-широко нейната критична важност за бъдещето на България.
Даваме ли си сметка колко е евтин “евтиният” руски газ?
Колко безобразно скъпо ни излиза всъщност и дали въобще можем да си позволим да плащаме тази цена? През януари 2022 енергийният министър съобщи пред българските народни представители, че съвкупната загуба от забавянето на интерконектора с Гърция възлиза на над 1,5 милиона лева НА ДЕН. Правителството на Борисов загроби над 3 милиарда лева, за да изгради Турски поток. Който е една безполезна за България инфраструктура в полза на Газпром. Потопихме и 4.5 милиарда лева в един гьол, който уж трябваше да се превърне в атомна електроцентрала. Отново в името на “приятелските” отношения с бащицата Путин, който ще ни дава евтин газ. Още един мега проект – Южен поток – остана само име в близката история и тежка сметка за плащане от нашите данъци.
Политическите и държавни лидери, експертите, отговорните медии би трябвало да могат да мислят адекватно и да идентифицират очевидната вреда от поддържането на енергийната зависимост на България от Русия. Но изявленията и поведението на президент, министри, “експерти” и партийни водачи упорито и гръмогласно пълнят националния ефир и социалните мрежи с мита за безалтернативността на евтиния руски газ. Особено през последните няколко седмици. Рисуват апокалиптични картини на студ, бедност и глад, плащат с война и страдания, призовават за бунт. Кълнат се в загриженост към българския национален интерес, докато развяват руски знамена, пазят монументите на окупационната червена армия и не се свенат да обявяват Крим за руска територия.
Ние, от Десен форум, си задаваме въпроса – глупави и слепи ли са тези политици и експерти или режимът в Кремъл инвестира целенасочено в своята пета колона в България?