ВНИМАНИЕ! НАЙ-НОВИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ НЕ СА БЕЗОБИДНА ЕКЗОТИКА ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
В Народното събрание, в национални медии, по площади и улици, от месеци сме свидетели на открит хибриден тролинг на путинизма!
Извършват го група хора, които се представят за националисти, за защитници, ни повече, ни по-малко, на народа. При това, носейки чужди знамена. Кълнейки се в защита на чужди интереси, нямащи нищо общо с националния интерес, с интереса на всеки един от българските граждани.
Безсилни ли сме като общество да им се противопоставим и не е ли грешна тезата да ги неглижираме, необезпокоявани да ги оставим, да разпръсват токсичната си и дълбоко антибългарска пропаганда, за да не ги правим “значими”.
На нашенска почва
Въпросните говорители “на истината” изглеждат като Путин в нормалния свят- неадекватни и несъстоятелни. Същата наглост, цинизъм, параноя, агресия. Същите оценки и внушения, спекулации и манипулации, хиперболизиране и преиначаване на предизвикателствата и трудностите в реалния живот на демократичните общества.
И това не е изненадващо, защото “идеологическата” им мая е привнесена от там. И този е отговорът дали са или не са всъщност небългарска партия, а не дали ходят тайно или явно в някакво посолство.
В дните преди изборите, възниква въпросът не е ли наложително да си дадат сметка г-жа Нинова и останалите, които заиграват на подобна струна, с позиции, близки до техните, борят се донякъде за част от същите гласоподаватели, че вместо да ги отслабят, така не ги правят наистина важен фактор.
Идеологически и политически не влизат ли в капана на безизходицата и поради факта, че имат значителна подкрепа на хора, които лесно биха се хванали на приказките на радикалния популизъм и псевдонационализъм.
На такива хора, хора които искат да привлекат, трябва да се каже ребром цялата истина, с половинчати приказки и намигвания, няма да стане.
Ситуацията е черно-бяла.
Да, черно-бяла е! Нюансите не са безобидни в случая, с които заиграват социалистите, оправдавайки късогледството си първосигнално “със своите избиратели”.
Не е ли време и за тях най-сетне да удари камбаната за промени и вместо да бъдат безкомпромисни водачи на лява България в сегашната ситуация, да не си затварят очите по тези причини какво се случва в света през 2022 година.
А, и да не злоупотребяват толкова с “Бузлуджа”, с многолетната си история. Защото онези “бузлуджанци”, първите социалдемократи, на които са се качили на гърба, които вероятно не са спрели да се преобръщат в гроба, заради злините, причинени на България от техни “последователи”.
На задаващите се избори никак не е безобидна лансираната от формацията на националистите теза, че вотът щял да бъде всъщност “референдум”, с който те по болшевишки искат цялата власт. И защо им е цялата власт не го крият – за да спрат България от направения от мнозинството от нейните граждани европейски път на развитие. Изпускат се да заплашват и с насилие!
Няма как да не припомним на българските избиратели, че референдумите са любим захват към властта на недемократите, на автократите и диктаторите. Примерите са до нас и са от днешно време.
В конституционно установена демокрация, референдумите са отстъпление, опасен отказ от обичайните лостове на демокрацията. За съжаление, както се видя от т. нар. “Референдум на Слави”, много хора се подведоха и дори вкараха Трифонов в НС на тази вълна.
Видяхме какво ни донесе тази вълна – блокаж и безотговорност.
По принцип в референдумите участниците не осъзнават опасността и стават лесна плячка на обещания за лесни решения на трудни въпроси.
България има да решава трудни въпроси. Ние, като десни хора, по-добре го разбираме и имаме сили да работим за тяхното преодоляване по правилата на правовата държава.
Не ни стигат сякаш запъналите се като рак на бързей наследници на БКП, че правят “достатъчно” България да изглежда за нашите съюзници не дотам надеждна, не дотам предвидима. И направо неприемлива, с някои свои позиции, колкото пъти се изправят пред важно предизвикателство. Като за войната в Украйна например. И не само.
Ами сега напират нахъсени и злостни още проксита на Кремъл.
Националистите и социалистите се движат в една посока, в един коловоз – в петата колона. Техен избор.
Въпросът е на тези избори да си отговорим колко избиратели са готови да се качат на техния влак, който непрекъснато маневрира напред-назад и е зареден с рискове и катастрофи.
Най-безотговорно обаче би било като общество да погледнем сеирджийски на т. нар. националист. На техните налудни идеи и оценки за ситуацията в страната и в света, като на допустима екзотика в една демокрация. Един вид, да ги има “за цвят”, дето се казва.
Исторически е доказано, че ако подобни радикали се докопат до властта с популизъм и манипулации, се превръщат в сериозна опасност за всеки. И за тези, които им поднесат властта по “демократичен” път на избори.
Фюрерите най-напред забравят за тях, като им дават да разберат, че дотук бяхме с лиготиите за “демокрация” и свободен избор.
Не е като да не се е случвало и да не сме страдали от такива доктрини съвсем доскоро.
