През последните години кампанията за Национална детска болница успешно манифестира темата за трагичното състояние на детското здравеопазване в България и успя да наложи нейната значимост като първостепенен обществен приоритет. Съвсем основателно и крайно необходимо. Стига наистина да става дума за драстично подобряване на качеството на детското здравеопазване.
Но дали активната общност, която се е ангажирала с прокарване на идеята за изграждане на национална детска болница наистина влага своите ресурси в подобряване на детското здравеопазване или прави всичко възможно да “прокара” проект за финансиране и строителство на една модерна, голяма и скъпа сграда с обществени средства? Съмненията в тази посока се пораждат от странни и трудно обясними реакции и изявления на публично известни активисти на кампанията.
Докато все още действаше 46-я парламент през 2021 година, тогавашният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров направи обосновано предложение за настаняване на националната педиатрия в сградата на университетската многопрофилна болница Лозенец. Предложението беше подплатено с подробен анализ и план за осъществяване на проекта. Обявената от д-р Кацаров цел на този проект беше да се намери спешно и адекватно решение за бързо повишаване на качеството на здравно педиатрично обслужване във възможно най-кратък срок. Болница Лозенец е най-добре оборудваната държавна болница в България и разполага с отлична материална база и цялата необходима инфраструктура за едно съвременно лечебно заведение. Анализите на здравното министерство показваха, че натовареността на болницата не надвишава 20% от капацитета й, което означава, че настаняването на педиатрията в тази сграда няма да повлияе съществено на качеството на медицинско обслужване в София. Вместо да приветстват и подкрепят това предложение, активистите “за национална детска болница”, чрез тогавашния народен представител от Демократична България д-р Таня Андреева, особено енергично и категорично се противопоставиха на министър Кацаров, твърдейки, че предложението на министъра може да бъде обсъдено, но единствено като временно решение на въпроса, след което държавна болница все пак трябва да се построи.
В кампанията за 48-то Народно събрание, Демократична България издигна като свой граждански кандидат за народен представител друг активист на движението за национална детска болница – Кремена Кунева. Една от основните теми на нейното гостуване в предаването Лице в лице по бТВ на 24.10.2022 г. беше именно тази болница и по-специално, изразеното наскоро намерение на частен инвеститор да построи такава. Позицията на г-жа Кунева, меко казано, буди сериозно недоумение. Не става ясно на какво основание тя твърди, че ако собствеността на тази (и която и да е) болница е частна, то болницата няма да е в състояние да предоставя еднакво добра грижа за всички пациенти. Примерите за това как почти всички държавни и общински болници са в трагично материално състояние и в практически фалит от години, са очевидни за всички. В същото време, частните болници предлагат на своите пациенти значително по-качествено обслужване и като материална база, и като медицинска грижа. А и частните, и държавните болници се финансират по абсолютно еднакъв механизъм и чрез едни и същи източници на финансиране. Така, че разликата в обслужването и финансовото състояние се дължи единствено на качеството на управление на частните и държавните дружества. Разбира се, частните болници “си избират” специализацията с оглед на очакваното финансиране на клиничните пътеки от здравната каса. А там съществуват огромни дисбаланси, заради които се появява подценяване на едни и надценяване на други специалности. Но това е съвсем друг, не по-малко значим и критично спешен проблем, за който трябва да се намери адекватно решение. Но в никакъв случай този проблем няма общо с вида на собствеността на лечебните заведения. Така, че твърдението че държавна детска болница ще предоставя по-качествена и достъпна услуга от частна такава е лишено от всякаква логика. Тъкмо напротив – истината е, че колкото по-малко държава има в здравеопазването, толкова повече интересът на пациента ще бъде защитен и качеството на здравната помощ ще бъде по-високо. И колкото повече държавата се меси в здравеопазването, толкова повече ще има ниско качество, пациентите ще страдат и нивата на корупция ще са по-високи.
Друго твърдение от същото телевизионно участие е, че частният интерес към изграждането на национална детска болница се е появил само защото държавата е оставила тази ниша свободна. Меко казано, такова твърдение буди дълбоко разочарование сред гласоподавателите, които са гласували за Демократична България с убеждението, че тази коалиция представлява идеологията и интересите на дясната общност в страната. Абсурдно е десен политик да твърди, че частният инвеститорски интерес е вреден и се появява само там, където държавата “не е запълнила нишата”. И тъй като очевидно идеологическите обяснения не пасват по никакъв начин на представител на Демократична България, то се налага изводът, че критиките срещу изграждането на частна детска болница могат да бъдат породени от интереси в строителството на този скъп обект с публични средства.
Истина е, че качеството на детското здравеопазване в България е трагично. Както и на цялото ни родно здравеопазване, което се финансира по изключително непрозрачен начин, ражда безпрецедентна корупция и предлага безобразно ниско качество както на медицинското обслужване, така и на материалната база. Изключенията само потвърждават общата грозна картина и не се дължат на системни подобрения, а по-скоро на грешки в системата, на висок професионализъм и лична отдаденост на много лекари и добро управление (предимно в частните болници). Всички сме свидетели на това как “грижата” на държавата и държавната собственост за детското здравеопазване доведоха до това един скелет на сграда да гние вече 40 години, както и на срамния опит с непрозрачна и явно порочна процедура да се похарчат стотици милиони за укрепването и довършването на очевидно негодната вече сграда.
И накрая, нека да зададем към активистите на движението за национална детска болница и към депутатите от Демократична България следните въпроси:
Ще се решат ли и кои точно проблеми на детското здравеопазване в България, ако бъде построена и оборудвана една скъпа сграда с публични средства?
Защо е толкова важно сградата да е новопостроена?
Защо е толкова важно инвестицията да е с публични средства?
Защо е толкова важно болницата да е държавна?
