Лидерският модел на функциониране на партиите задълбочава кризисните процеси в обществото

По повод на продължаващата поредица от неуспешни народни събрания, много анализатори поставят под въпрос възможността и след изборите на 2 октомври да се състави работещо правителство и консолидирано парламентарно мнозинство.

Дали са прави ще разберем съвсем скоро.

Ако търсим причините за това, трябва да се върнем доста назад, към началото на случващото се сега. През 2001 година се тръгна към неглижиране на естествените процеси на политическо структуриране на обществото според интересите на съответните прослойки и заместването му с популистки политинженеринг.

Премиерата на комбинацията  “с Царя напред” доведе до намножаване на все по-популистки и все по-вредни за укрепване на младата ни демокрация формации в десния и левия спектър. 

Проблемът в сегашната безизходица е, че политическите партии се свиват като шагренова кожа. Лидерството в тях се ограничава и капсулира във все по-тесен кръг.

Игнорира се възможността за каквито и да е алтернативи при вземането на решения и подготвянето на програми. Нарушават се. И дори буквално се погазват уставни правила с апаратни похвати. 

Възражда се синдромът на вождизма от тоталитарен тип.

Партиите като еманация на широки граждански обединения за участие в управлението се заменят с котерии от непредставителни формации. 

Свидетели сме дори на доктриниране на фрагментацията като неизбежна. Без да се отчита, че от своя страна това води до лесното напускане терена на политическото и идеологическото. А именно те са водещи начала при формиране на идеи за текущо, средносрочно и дългосрочно управление на държавата. Те са жалоните, за да не загубим ориентир къде сме и къде отиваме.  

Затова тези конюнктурни ходове и безпринципни пазарлъци за оцеляване и употребяване на властта в последните парламенти се превръщат в перманентни. За съжаление, те изглежда се приемат и все по-примирително от избирателите. Които обаче в същото време им отвръщат с отлив на доверие и с негласуване. 

Партийното лидерството се свежда до “овладяване” на структурите и остракиране на инакомислещите. Не се допускат  нови потенциални конкуренти с идеи, успешни авторитети от предишни периоди се поставят в изолация, млади сили се игнорират. Вътрешно партийно се кадрува на принципа на личната преданост към лидера. На партийните форуми се чува гласът на организирани агитки, вместо отворен диалог за цели и ценности. 

На кого от сегашните лидери в отделните партии реално и без колизии може да му се потърси отговорност за погрешни решения?  А такива има немалко. Не е тук целта ни да ги посочваме. Евентуална възможност се пресича в зародиш. Тъй наречената вътрешна опозиция по принцип с апаратни ходове се маргинализира. А в някои партии въобще не се допуска и мисълта за възможното ѝ съществуване. 

Бетонираното лидерство очевидно тежи като воденичен камък не само на формациите да се обновяват, но и на обществото.

Партиите в този си вид са в тежко състояние на самоблокаж, резултат от който са и поредицата от провали за излизане от политическата криза през избори.

Свидетели сме на парадокса т. нар. лидерски проекти да водят като краен резултат до слабо лидерство за обществото и държавата. Защото не е силен лидер онзи, който обрича партията си да слуша само неговия глас и да не използва потенциала на своите съмишленици, с користната цел да не загуби позициите си.

Това състояние на партиите е беда преди всичко за демокрацията в страната. То не е присъщо и не произлиза от демокрацията, чийто доказан смисъл, освен всичко друго, означава и непрестанно обновяване и адаптиране в идейно отношение към реалностите и предизвикателствата на деня.

За съжаление, новопоявяващите се партийни формации и проекти се излюпват почти по същия модел и акуширане.

Демокрацията не изключва появата на кризи, най-чести са политическите. Проблемът се изостря и те стават трудно разрешими, когато не се сочат и не се отстраняват факторите, които ги пораждат. В нашия случай сериозен, ако не и най-сериозният фактор, за да буксуваме вече повече от две години е именно вътрешната ерозия в партиите.

За други, също изключително важни фактори на нестабилност и кризи, ще стане въпрос в близко бъдеще.

Като анализираме негативните процеси в партиите, това в никаква степен не означава, че се обявяваме против партиите и партийната система. 

Посочваме тяхната опасна и задълбочаваща се слабост да бъдат използвани за лична, корпоративна и олигархична употреба. 

Обявяваме се против уличното вулгаризиране на езика, срещу принизяване на публичния и честен разговор с гражданите до елементарни матри и фенщина, до стъписващи лъжи и манипулации за случващото се в страната. 

Решително отхвърляме налагащите се популизъм и радикализъм от най-долнопробен вид за замяна на нормалността.  За сметка на политическото, идеологическото и гражданското начало в тях. Настояваме за категоричност и откритост при поставените цели и носене на съответна отговорност за тяхното реализиране.

Сочим недъзите, за да бъдат преодолявани. Убедени сме, че такъв е нашият общ интерес като граждани на Европейска България. 

Бием камбаната, образно казано, за да не допуснем лансиране на “тежнения” към модели  от пропутински тип, защото сме сериозно загрижени, че това може да бъде катастрофа за страната ни.

Вижте също