Комисията по бюджет и финанси отхвърли днес всички предложения за компенсиране на бизнеса за високите цени на електроенергията.
Политическата класа в страната докара нещата до там, че бизнесът да очаква от държавата компенсации. Да, така е най-добре за партиите, защото поставят всеки в зависимост от тях.
Само че, както е казал мъдрият български народ, “който сее ветрове, ще жъне бури”. Държавният дълг расте непрекъснато. Съвсем скоро републиканският бюджет ще стане зависим най-вече от капиталовите разходи. Така обещаваните увеличения на пенсии, средства за социални нужди, здравеопазване и т.н., ще станат неизпълними намерения. Опитът за зависимост ще докара обществото до пълен финансов крах. Политиците обещават, “водят спорове” помежду си, кой какви намерения има за увеличаване на доходите. Само че без създаване на свободна бизнес среда това няма как да се случи.
Бизнесът от много време казва само едно – оставете ни да работим спокойно, нормално, нека държавата не пречи, а единствено да създаде нормална регулация, на което действащите политически партии отговарят с гузно мълчание. И как да се врява на партии, на които председателят – Бойко Борисов (ГЕРБ) определя кой ще има компенсации, субсидии и т.н., докато играе с него карти и превърна бизнеса в едно – фирми за обществени поръчки. ДПС, чиито почетен председател Ахмед Доган разпределя “порции”, а видният от всички страни еднакво Делян Пеевски, седи на първата пейка в Народното събрание, докато е под санкциите на глобалния закон Магнитски.
Президентът, а и партиите които свалиха правителството от власт, говорят на тема “руски газ”, без да разберат, че на България е необходимо максимално доставяне на суровини от максимално широк кръг доставчици, съобразно цена и качество, които ни удовлетворяват, пример – съседна Гърция, която също договори преминаването на руски тръбопроводи, но подписа и за доставки на газ от Египет и подписа договор за свързване на енергийните мрежи на Израел, Кипър и Гърция. В България стана модерно да говорим, че колкото сме по-зависими само от руски суровини, толкова по-доказани русофили сме. Уникален парадокс и липса на мислене!
Трябва обаче да се осъзнаем, че само със създаване на условия за развитие на бизнеса могат да се решат икономическите проблеми: възможности фирмите с реално производство да станат по-малко енергоемки, всяко увеличение на заплатите в държавния сектор да е свързано с качество на дейност на самата администрация и в никакъв случай да не се пренебрегва всеки опит за чувство на превъзходство над останалите граждани. Държавната администрация трябва да е в услуга и в помощ на гражданите. Също така гарантирани възможности за инвестиции и т.н.
Всяко поставяне на бизнеса в зависимост, до степен да е принуден да чака компенсации, води до невъзможност за заплати и осигуровки на работещите. Независимо с колко държавата се опитва да вдигне минималната работна заплата. Просто няма да има от къде да дойдат тези средства. Само пример, ще премълча фабриката и името на управителя, но от години той заплаща при необходимост лечение на свои работници. Дори и разходи за адвокатски хонорари за техни лични нужди към моята кантора. Нали никой не се съмнява относно заплатите, осигуровките и данъците, които най-прозрачно заплаща. А къде е държавата в политиката си към такива бизнесмени?!
И отново ще се върна към темата за политика, ще го подчертая за пореден път, че България има нужда от партии с идеология. А не временни политически проекти на лозунги и фасадна демокрация. Особено остра е нуждата точно днес за идеологически позиционирана дясна партия на съвременна християндемокрация, която може да осигури на бизнеса просто държавата да спре да му пречи и да го прави зависим. Дискусионният Десен форум е поставил в дискусиите си и тази тема. Време е да направим необходимите крачки в тази посока и да повярваме в самите нас. Като отделни свободни хора, като свободно общество, че можем, че сме способни.
“Бариерата пред успеха не е нещо, което съществува в реалния свят: това са чисто и просто нашите съмнения в способностите ни”.
Франклин Делано Рузвелт, президентът, който извади с далновидната си политика Съединените щати от голямата рецесия.
