И днес от много места пак се леят внушения от “другата гледна точка”.
Заради т. нар. “друга гледна точка” и мантрата “всеки сам си приценя” дадохме 37 000 живота в несправянето с пандемичния вирус. Процентно, повече от всяка друга държава. Според лекарите, заради антиваксърството, което е свързано и с неспазването на мерките по принцип, платихме тази безумна цена. Заради тази пуста друга гледна точка.
Откъде тръгна “другата гледна точка” за руската агресия в Украйна. От изявлението на един бивш министър на отбраната, който я продуцира с тежестта на военен експерт, че трябвало да се придържаме към реториката на Путин за войната му в Украйна и да я наричаме “специална операция”. Т.е. другата гледна точка, всъщност, е гледната точка на Русия.
Без никакво съмнение тя стана възможна в такъв обхват и от поддържането ѝ открито и “последователно” от две представени партии в Народното събрание, отчасти от държавния глава, от някои решения на управляващите, чрез медийни проводници и дежурните явни и и не съвсем проруски анализатори. Чрез цялата мощна хибридна война срещу българската демокрация, срещу нейния избор на съюзници и европейско бъдеще.
Не е ли обаче цинично да се позоваваш за едно или друго, безспорно трудно управленско решение, на социологията на другата гледна точка, която сам си помогнал да я има, едва ли не сам си я създал.
Какво се очаква да е отношението на ДСБ и ДБ към прословутата друга гледна точка? Достатъчно ли е само да я констатираме? Къде е мястото ни като политическа сила в цялата тази атака от спекулации и манипулации?
Отговорите на тези въпроси ги дават реакциите на избирателите, на съмишлениците от демократичната общност в социалните мрежи, в публичните прояви. Всички ние като оголен нерв реагираме осъдително на всяка поредна жестокост на агресорите, съчувстваме на жертвите. И тук не става дума за политика, за фили и фоби, а за морал и човещина. Ако имаме страхове, те трябва да са за тяхната липса.
Така правят лидерите на ЕС, неговите страни членки, САЩ, отделни политически лидери и лидери на обществено мнение от Свободния свят, ООН. Всеки може да види разликата как е тук, у нас, какъв диалог се води, за какво се спори.
Затова не е достатъчно само да се заявява позиция в парламента, а да се воюва за нея, да се отстоява, без да се търсят оправдания. Такива винаги ще се намерят. Абсолютно неприемливо е да констатираме, че “БСП си има своите аргументи и това е тяхно право” да не дава съгласие например за военно-техническа помощ за Украйна, да не се изгонва Митрофанова. Т.е. да признаем и да легитимираме на практика другата гледна точка.
А другата гледна точка означава да си затваряме очите за зверствата в Буча, Мариупол, за Крематорск, означава продължаване на войната на Путин с нейните жертви, разрушения, бежански потоци. Калкулирането и съобразяването с другата гледна точка ни прави съучастници на страната на злото. По това няма друга гледна точка. Точка!
Димитър Сяров
