Преди да си отговорим ще го бъде ли третият мандат за излъчване на изпълнителна власт, нека си зададем някои въпроси. Повечето от тях са реторични, разбира се.
На първо място – защо се разтури коалицията “Радев” – ПП, ИТН, БСП и ДБ и ни заби в безизходица толкова време вече?
С отдалечаването на събитията и предстоящия им развой, отговорът става все по-категорично ясен. Защото патронът на четворната коалиция на практика държеше пръста си на копчето, носеше в джоба си ключа “ИТН” и можеше в удобен за него момент да реши кога това да се случи.
Тази поне е донякъде видимата част, първият план, на ситуацията. Но този план не можеше да бъде осъществен без подмолни договорки с други партии с парламентарно представителство. Както и без да бъде улеснен от самите коалиционни партньори. Въпреки неслучилите им се опити да задържат властта, защото просто не я държаха те.
Някои от основните играчи може би видяха възможност да се укрепят партийно и електорално през едни нови избори. ПП – да “канибализира” ДБ окончателно, Да, България да направи най-сетне същото с ДСБ, ИТН да си върне загубените позиции на базата на засилване на патреотарската реторика за Македония. В един глас с държавния глава. Да се реши сблъсъкът за русофилските гласове между Нинова и Копейкин, ГЕРБ да заложи на принципа да минава време, защото в България всички скандали също са на този принцип – всяко чудо за три дни.
Върху кое копче е сега този пръст – да продължи или да не продължи 48-мият парламент. Предстои да видим.
Но досегашните действия на конституционния властови Патрон с връчване на мандатите подсказва, че те бяха подчинени по-скоро на избор на “подходяща” дата за нови предсрочни избори, за да продължи да управлява още. Колко още, колкото е възможно.
Такава е сметката му изглежда и засега няма кой да я превърне в сметка без кръчмар.
Няма ли наистина?
Да се попитаме накрая по главния въпрос – в чия изгода, извън интереса на българите, на държавата европейска България в геополитически контекст, е това положение.
Със сигурност държава на куц крак не е полезна за своите граждани. Когато институциалните й лостове се държат от неизбирана, а на назначена изпълнителна власт, не ставаме ли свидетели, всъщност, на пълзяща подмяна на конституционно заложения парламентарен характер на държавата ни?
