ДОКОГА РАДЕВ ЩЕ УПРАВЛЯВА ДЪРЖАВА НА КУЦ КРАК?

Преди да си отговорим ще го бъде ли третият мандат за излъчване на изпълнителна власт, нека си зададем някои въпроси. Повечето от тях са реторични, разбира се.

На първо място – защо се разтури коалицията “Радев” – ПП, ИТН, БСП и ДБ и ни заби в безизходица толкова време вече?

С отдалечаването на събитията и предстоящия им развой, отговорът става все по-категорично ясен. Защото патронът на четворната коалиция на практика държеше пръста си на копчето, носеше в джоба си ключа “ИТН” и можеше в удобен за него момент да реши кога това да се случи.

Тази поне е донякъде видимата част, първият план, на ситуацията. Но този план не можеше да бъде осъществен без подмолни договорки с други партии с парламентарно представителство. Както и без да бъде улеснен от самите коалиционни партньори. Въпреки неслучилите им се опити да задържат властта, защото просто не я държаха те.

Някои от основните играчи може би видяха възможност да се укрепят партийно и електорално през едни нови избори. ПП – да “канибализира” ДБ окончателно, Да, България да направи най-сетне същото с ДСБ, ИТН да си върне загубените позиции на базата на засилване на патреотарската реторика за Македония. В един глас с държавния глава. Да се реши сблъсъкът за русофилските гласове между Нинова и Копейкин, ГЕРБ да заложи на принципа да минава време, защото в България всички скандали също са на този принцип – всяко чудо за три дни.

Върху кое копче е сега този пръст – да продължи или да не продължи 48-мият парламент. Предстои да видим.
Но досегашните действия на конституционния властови Патрон с връчване на мандатите подсказва, че те бяха подчинени по-скоро на избор на “подходяща” дата за нови предсрочни избори, за да продължи да управлява още. Колко още, колкото е възможно.
Такава е сметката му изглежда и засега няма кой да я превърне в сметка без кръчмар.

Няма ли наистина?

Да се попитаме накрая по главния въпрос – в чия изгода, извън интереса на българите, на държавата европейска България в геополитически контекст, е това положение.
Със сигурност държава на куц крак не е полезна за своите граждани. Когато институциалните й лостове се държат от неизбирана, а на назначена изпълнителна власт, не ставаме ли свидетели, всъщност, на пълзяща подмяна на конституционно заложения парламентарен характер на държавата ни?

Вижте също