Ако Народното събрание искаше да окаже военна помощ на Украйна, нямаше вече два месеца да чака, за да дойде Великден и да се втурнат да празнуват. Нямаше да отлагат до последния момент. За никой няма никакво оправдание.
През това време се изговориха много нелепости, защо не трябва да се помага на Украйна с оръжие. С времето стават все по-нелепи и жалки.
Вярно е, факт е, че по “миротворчество” две партии поне в Народното събрание, всеки ги знае кои са, си живеят във времето на Живков и Брежнев. Дори четворна коалиция не може да ги озапти да вредят. Дава им рамо и държавният глава. За същото онова лицемерие, същите лъжи, същата наглост. Същото лазене пред бруталността на руснаците да мачкат, когото си пожелаят в миналото – Берлин, Будапеща, Прага, Варшава, Афганистан, Сирия. Списъкът е дълъг. Не престават да вършат жестоки безогледни военни престъпления и сега в Украйна.
В средата на миналия век смачкаха, унизиха и лишиха от суверенитет нашата България. Но, въпреки промените в света след края на Студената война, не останаха в миналия век, за съжаление. Продължават да са източник на постоянно напрежение и конфронтация, на военни конфликти. А нашите петоколонници все с тях, не искат санкции, фактически признават аншлуса на Крим, остават все така чужд прът в колелото на българите да вървят ведно с цивилизована Европа. Такава каквато е днес Европа – символ на Свободния свят, съюзена в общ път за по-добро бъдеще за народите, включително и за българския народ.
Светът се промени
Не и Русия и петоколонниците й тук. И с това няма как да се примиряваме, докато все още не е станало късно за демокрацията в България.
Като помагаме на украинците, които са силен и достоен народ, помагаме и на себе си срещу общото зло – разрушителната и сееща смърт агресия на Путин.
Весели празници на депутатите и министрите, да им е весело и спокойно в душите. Особено на онези от тях, които за пореден път се снишиха пред това зло…
