Вчера един самозабравил се човек изрева по телевизора „Ма-ке-до-нияяяя!”, в опит да излъже, защо бута българското правителството. С което ме провокира да си подредя мислите.
Искам да НЕ мисля за Македония с понятията ОТПРЕДИ 100 – 150 години. За Илинденско-преображенското въстание, за бежанските вълни, за последвалите войни за национално обединение – Балканската, Междусъюзническата, Първата Световна, за последвалите тежки национални катастрофи, за мъката на майките, вдовиците и сираците по загиналите по фронтовете мъже, за мъчителното следвоенно възстановяване …
Искам да НЕ мисля за Македония с понятията от Втората световна война – за насилствената македонизация на българите, за десетилетната антибългарска пропаганда, за противопоставянето на балканските народи, инспирирани от вечните руски зловещи имперски интереси.
Всичко това е истина и не може да се забрави. Историята ще си остане в историята.
За съжаление нещата сега са други. В Македония вече живеят други хора, много от които мразят България, мразят българите и не виждам как това може да се промени нито сега, нито в обозримо бъдеще.
Искам да мисля за Македония с понятия СЛЕД 100 години. Тогава, когато бъдните българи и македонци ще продължават на говорят на един език, с малки различия, но заедно ще се наричат Европейци. Ще гледат заедно в бъдещето и ще са забравили отдавна стари болки и омрази. Ще са се отървали от руското влияние. Ще бъдат едно цяло с останалите европейски народи, в една силна и благоденстваща обща държава – Единна Европа.
Така разбирам днешния български национален интерес по темата. Трудно е да го приемем. Трудно е да си го представим сега. Няма да го доживеем. Но си заслужава да вярваме, че ще се осъществи и да му сложим началото.
